Дълбок дол
| Дълбок дол | |
  Дълбок дол  Дълбок дол | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 306 души[1] (15 март 2024 г.) 10,3 души/km² |
| Землище | 29,734 km² |
| Надм. височина | 352 m |
| Пощ. код | 5668 |
| Тел. код | 06955 |
| МПС код | ОВ |
| ЕКАТТЕ | 24476 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Ловеч |
| Община – кмет | Троян Донка Михайлова (БСП – Обединена левица; 2011) |
Дълбок дол е село в Северна България. То се намира в община Троян, област Ловеч.
География
[редактиране | редактиране на кода]Основни факти за Село Дълбок дол
Местоположение: Северен-Централен регион
Област: Ловеч
Община: Троян
Разстояние до столицата: 113.198 km от София
Геогр.ширина (Latitude): 42.967N
Геогр.дължина (Longitude): 24.65E
Надморско равнище: 300 – 499 m
Площ на Село Дълбок дол: 29,734 km2 (НСИ)
Население на Село Дълбок дол: 378 жители (към 01/01/2007 – НСИ)
Пощенски код на Село Дълбок дол: 5668
Телефонен код на Село Дълбок дол: 06955 от България, 003596955 от чужбина
История
[редактиране | редактиране на кода]По време на османската власт турците нападали българите и те се криели в дола. Героите го нарекли „Даде Бог дол та оцеляхме“ като тяхно спасение. Впоследствие селото е преименувано на Дълбок дол. Хора, бягащи от турците, се заселват и създават село Дълбоки, Старозаргорско.
След Освобождението най-сетне се появила възможност за построяване на църква. След дълго търсене през 1881 година Дълбочани намерили майстор Генчо Кънчев (1828 – 1890) от с. Генчовци да построи църквата. През 1882 година църквата била завършена и наречена „Св. Архангел Михаил“. На 8 ноември се прави курбан за църквата.
Историята разказва, че по време на Освобождението много Дълбочани са избягали и различни краища на страната за да търсят спасение. Към днес знаем че с. Дълбок дол общ. Троян се родее със с. Дълбоки общ. Стара Загора. От няколко десетилетия са възстановени родовете и приятелските връзки между двете села. Първата среща на население от двете побратими села е на 6 май 1963 г., когато дълбочани гостиват на село Дълбоки.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 334 | 100,00 |
| Българи | 320 | 95,80 |
| Турци | 8 | 2,39 |
| Цигани | 4 | 1,19 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 1 | 0,29 |
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира между с. Борима и с. Добродан и е удобно за развиване на дребни производствени предприятия поради близостта си до гр. Троян – само на 15 км, и поради развитата си инфраструктура.
Има опити и за вилен туризъм, общо взето успешни, макар и не във всяка част от селото.
Но да работиш и живееш постоянно в селото е удобно и евтино.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]В селото има писта за бъги и АТВ машини, подходяща и за друг вид спортни мероприятия. От 2 години отново се провеждат състезания.Събора на с.Дълбок дол е последната седмица на месец юни.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Лазар Дончев (1937 – 2018), български политик от БКП
- Йоши Ямазаки (р. 1966 в Токио), японски архитект
- Христо Илиев (р. 07.11.1951) - волейболист
Други
[редактиране | редактиране на кода]В селото има център за социална рехабилитация и интеграция на деца с физически увреждания и съхранен интелект.
Въпреки че е малко, в селото работят и се развиват няколко производствени предприятия (дървообработване, керамика, бои и лепила, овцевъди и кравеферма).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Радио и телевизия в Дълбок дол
- Сайт на центъра за социална рехабилитация и интеграция Архив на оригинала от 2008-07-04 в Wayback Machine.
| ||||||||
